Отиде си акад. Благовест Сендов (1932-2020)
Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г.в гр. Станимъка (дн. Асеновград).
Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Асеновград в заможно многодетно семейство – трима братя и две сестри, от които Благовест е вторият по възраст. Баща му Христо Сендов е преуспяващ търговец, а майка му Марушка Сендова е възпитаник на Американския колеж в Самоков.
Още четиригодишен Благо разбира механизма на назоваване на числата – разхожда се с часове в двора на къщата и брои. Записва до кое число е стигнал, за да продължи на следващия ден от там докъдето е стигнал. На 5 г., покрай по-големия си брат, се научава да умножава. Цялата му увереност, че е напълно наясно със смятането се сгромолясва, когато в IV-то отделение (дн. IV клас) учителката запознава учениците с отрицателните числа. По думите му, той преживява това като лична драма и дълго време не може да ги възприеме. Още тогава той иска да вниква в нещата, да ги осмисля, да разбира за какво служат – още от малък – през годините и до днес, независимо в коя област и на кое поприще.
Гимназист
Учи в Асеновградската гимназия.
Една случка в гимназията го кара да се срамува, но от друга страна може би хвърля мост към бъдещето. По повод заниманията му с авиомоделизъм, той прочита за съвършените числа (числа равни на сумата от делителите си, включително единицата; такива са например 6 и 28). След много мъки съчинява доказателство, че съвършените числа са краен брой.
Радостен от успеха, изпраща доказателството по пощата направо до акад. Никола Обрешков в Софийския университет. Почти веднага след това осъзнава, че е допуснал грешка.
След години, като асистент на Обрешков, много се страхува професорът да не се сети за писмото.
През 1949г. завършва с отличие Асеновградската гимназия.
В УНИВЕРСИТЕТА
Студент.След завършване на гимназия (1949), властите в Асеновград не го пускат да следва поради буржоазния му произход. За разлика от мнозина други, той преодолява пречките с находчивост и много труд (по софийските улици) като напуска родния си град, работи около три години в отдел Чистота на Благоевски райсъвет в София и получава софийско жителство – това му осигурява възможността да постъпи в университета.
През есента на 1952 г. постъпва във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) ) на Софийския университет, специалност математика – производствен профил.
Необикновените му математически заложби се проявяват още в първи курс – приет е в студентския кръжок на проф. Тагамлицки след като конструира контрапример на известна негова хипотеза. Още като студент пише и първата си научна работа, която е предложена за публикуване в Доклади на Съветската академия на науките от световноизвестния математик – акад. С. Н. Бернщайн.
Завършва математика във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).
Научни степени и звания
Кандидат на науките (дн. доктор, 1964), доктор на математическите науки (дмн, 1967).
Асистент (1958), доцент (1963), професор (1968) във Физико-математическия факултет (дн. ФМИ) на Софийския университет.
Член-кореспондент (1974) и академик (1981) на Българската академия на науките.
Почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет Паисий Хилендарски (2011) и др.
Почетен доктор на Московския държавен университет (1975).
Член на Украинската академия на науките.
Ръководни длъжности
В Софийския университет:
ректор (1973-1979), декан (1970-1973) на Математическия факултет (дн. ФМИ) и ръководител на катедрата по Изчислителна математика (1968-1970).
В Българска академия на науките (БАН):
председател (1988-1991), зам.-председател и гл. научен секретар (1982-1988) на БАН;
зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център (дн. ИМИ) и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи;
директор (1985-1992) на КЦИИТ.
В Единния център по математика и механика – ЕЦММ (вж История на ФМИ и История на ИМИ):
зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).
Основни научни направления
Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.
Лекции
В Софийския университет: Изчислителна математика и математически машини (1960-1962), Числени методи на диференциалните уравнения (1960-1962), Теория на информацията (1960-1965), Електронно сметачи машини и програмиране (1961-1966), Числени методи I и II (1962-1980), Линейно програмиране (1965-1966), Числени методи и сметачни машини (1966-1969), Математическо обезпечаване на АСМ (1967-1968), Практикум по програмиране (1967-1968), Програмиране на АСМ (1967-1968), Теория на АСМ (1967-1969), Приближено смятане (1967-1971), Математическо оптимиране (1968-1969), Математечески модели в биологията (1978).
В Пловдивския университет Паисий Хилендарски и Югозападния университет Неофит Рилски–Благоевград: Числени методи, Теория на апроксимациите, Математическа биология, Математически анализ, Математическо моделиране, Изчислителна математика.
Членство в научни организации
Член на Националния комитет по математика, Съюза на научните работници в България, Съюза на математиците в България (СМБ), на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.
Сътрудничество
Редактор на списание Mathematica Balkanica. New series (1987-1990).
Зам.-председател на Балканския математически съюз.
Вицепрезидент (1986-1990) на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО.
Заместник-председател и председател (1984-1992) на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP) .
Член (1986-1990) на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU). Председател и почетен председател на Международната асоциация на университетите (от 1985).
Обществена дейност
Зам.-председател (1980-1990) на Световния съвет на мира.
Член (1986-1990) на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството.
Председател (1986-1988) на Комитета за наука при Министерския съвет.
Депутат (1986-2003, 6 мандата), председетел (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България.
Посланик на България в Япония (2003-2009).
Отличия
Заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I ст. (1969) с колектив.
Ордени: Народна република България, I ст. (1978 и 1982), Кирил и Методий I ст. (1974).
Орден на Изгряващото слънце I ст. от императора на Япония (2009) и др.
Джон Атанасов
През 1970 г. Благовест Сендов, вече декан на Математическия факултет (дн. ФМИ), Кирил Боянов и Георги Алипиев – инженери в Изчислителния център на МИ с ИЦ (дн. ИМИ) при БАН, срещат името на Джон Атанасов (един от откривателите на компютъра) в една книга на Р. К. Ричардс (в руски превод).
Сендов пише писмо до ректора на Айова Стейт Юнивърсити, получава сведения за Дж. Атанасов и се свързва с него. Оказва се, че баща му е българин от с. Бояджик, Ямболско.
По късно, заедно с журналистката Тамара Джеджева, откриват негови роднини в селото. По покана на Сендов, Джон Атанасов идва в България в края на 1970 г., получава нужното признание на академично и държавно ниво, награден е с орден Кирил и Методий I ст. След години Бл. Сендов му гостува в Айова.
Можем само да се възхищаваме и гордеем от ученият и човекът Благовест Сендов.
Акад. Благовест Сендов почина на 19 януари 2020 г.
Съставил: Р. Калтинска
http://mmib.math.bas.bg/?page_id=628
|