90 години от рождението на Стефан Чирпанлиев

На 17 март 2025г. в зала „Проф.Иван Попов” на Дома на науката и техниката в град Ямбол се състоя творческа вечер по повод 90 години от рождението на ямболския писател Стефан Чирпанлиев. На събитиета присъства областната управителка на Ямболска област Биляна Кавалджиева. Водещ на срещата беше Тенко Тенев - председател на Дружество на писателите в град Ямбол. Милен Михайлов – управител на ТО на НТС – Ямбол говори за житейския и творчески път на Стефан. Артистът Кольо Пехливанов  и Митко Бечев – литературен критик, разказаха свои спомени за колоритния ямболски писател. Илко Капелев също разказа за близките си отношения със Стефан Чирпанлиев. Елена Дойчева дългогодишен директор на Кукления театър в Ямбол говори за творческите контакти на Стефан с театъра и за литературната награда на негово име. След това беше прожектиран документален филм за Стефан Чирпанлиев със спомени от хората с които е работил през годините. На финала на вечерта говори Гергана дъщерята на Стефан Чирпанлиев, която благодари на всички за топлото отношение към нейния баща.

НТС-Ямбол

За Стефан Чирпанлиев 

На 18 март 2026г. се навършват 90 години от рождението на нашия съгражданин писателя Стефан Чирпанлиев.Стефан беше член и голям приятел на Научно-технически съюзи в Ямбол. Стефан Чирпанлиев  е роден на 18.03.1936 г. в град Ямбол. Завършва гимназия в родния си град, Завършва висшия инженерно-строителен институт в София през 1960г. и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 1968г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при БАН. Специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.Беше член на СБП, СБЖ и Съюза на учените в България. Един от основателите е на студентския литературен кабинет „Димчо Дебелянов”. От 1960 до 1963г. е инженер в домостроителния комбинат и пътно управление и  журналист  от 1963 до1971г. След това оглавява Окръжния съвет за изкуство и култура в Ямбол. През 1979 г. става председател на Дружеството на писателите в нашия град. За пръв път печата свои творби през 1954 г. във в. „Народен другар”. Тогава в разказите му основна е строителната тема. Майка му е от  с. Медвен, родното място на Захари Стоянов и това поражда в него особено отношение към  автора на „Записки по българските въстания” свързано с дългогодишните му изследвания върху живота и делото  на Захари Стоянов. Автор е на множество романи, повести, произведения за деца и юноши, радиопиеси, критически и публицистични материали в централния и местния периодичен печат. Дебютната му книга е „Докато превали” , която излиза през 1970г. Следват „Медвенският размирник. Документална повест за детството на Захари Стоянов” през 1978г., „Измисленият остров” (1981), „Как Камъчко стигна морето?” (1985), „Утро за изповеди” (роман, 1989), „Дири и пъртини” (1993), „Какаово утро в Бамако” (1993), „Момчето, което можеше всичко” (1994), „Часът на гривяците” (1995), „Козя магия” (1998), „Дяконе, с вази сме до смърт. Документални разкази за апостоли и войводи” (1999), „Чудеса край Синия вир” (2001) и други.

През 2002г. излезе от печат неговата книга  „Захари Стоянов. Биография”, която безспорно бележи апогея на целия му вдъхновен житейски и творчески път.

Стефан Чирпанлиев  е носител на наградите: „Захари Стоянов” (1981), „Васил Карагьозов” (1986), орден „Кирил и Методий”, II и I ст.

Негови творби са превеждани на немски, руски, полски, украински, молдовски, сръбски, словашки, турски, френски, есперанто и др.